ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Андреевден

Според бъгарския народ зимните празници започват на Андреевден /30 ноември/. Народът вярвал, че от този ден нататьк де нят започва да наедрява, колкото просено зърно. Ето защо на праз ника задължително се варяло жито, просо, леща, ечемик, боб, цареви ца, чушки, т.е. от всичко, което ще се сее на пролет, за да е пло дородна годината и да се пълнят плодовете на земята, както се „пълни“ денят.

В някои краища. на страната този ден се почита като Мечин ден. В чест на мечките се варяла царевица. Когато първите лъчи на слънцето огреели земята, най-старата жена в дома взема няколко сварени царевични зърна и ги хвърляла нагоре в комина с думите „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров“. Вярвало се, че след този обред мечките няма да тъпчат царевичните ниви и да нападат хора. За мечките в някои области на Бьлгария зака чали на вратата наниз от варена царевица.

Според изследователите на българската народна култура почитта, която народът отдава на мечките има твърде старинни ко рени и вероятно е свързана с остатък от някое древно тотемистич но вярване. Може би затова. навред в страната се счита, че мечка не трябва да се убива, освен ако не е стръвница, а народът ласка во я нарича „баба Меца“.

Множество легенди свързват св. Андрей с мечката, чрез което народът обяснява защо този ден се тачи в нейна чест. Така според една от тях апостол Андрей бил единствения светец без празник. Той отишъл да помоли Господ да му определи и на него ден, като пристигнал яздейки мечка. Като го видял Господ казал „Който тебе не празнува да го язди твоя кон!“

Възможно е християнския светец Андрей да е заменил ня кое древно езическо божество, чествувано в началото на зимата, чийто атрибут е бил мечката.

Никулден

Никулден /6 декември/ е един от големите празници в кален дара на българския народ. Според представите св. Никола е един от шестимата братя светци, които някога си поделили света. При тази делба на него се паднали: Мътни води и дълбоки морета, Паднало му се по вода да ходи, По водата кораби да кара, По морето ветрове да спира.

Според легендата св. Никола е в непрекъсната борба с мор ската юда, която в народните представи е злонамерено същество, което преследва корабите, за да ги потопи. Но понесен от бързи те си криле св. Никола успявал да я намери и да помогне на из падналите в беда хора. Народното вярване утвърждава, че св. Никола спира морските бури и вихрушки, помага на моряците и рибари те при тяхния улов и спасява корабокрушенците. Заради големите добрини, които прави на хората, той бил един от най-тачените светци не само на земята, но и сред своите братя светии. Ето защо не говият ден се отбелязвал много тържествено. В чест на светеца всяка къща принасяла в жертва шаран.

3а празника се приготвяли обредни хлябове и рибник – ястие от риба увито в тесто. Около трапезата не се сядало, дока то не дойдел свещенникът да я прикади и благослови. На него в дар всяко семейство давало опашката от рибата.

Според вярването костите от жертвения шаран не трябва да се изхвърлят, а да се заровят под плодно дърво или да се пуснат по водата. 0т тях се запазвала една част от костта на гла вата, която се зашивала в шапчицата на малки деца, за да ги па зи от уроки. Вярванията и представите за св. Никола като повелител на моретата и реките и покровител на мореплавателите и задължител ното жертвоприношение, свързано с неговия празник, дава основание да се предподожи, че християнският светец Никола Мирликийски е заместил някое друго свръхестествено митично същество със същите атрибути.

Игнажден

С Игнажден /20. XII./ започва празнуването на Koледa. Cпоред представите на този ден започвала „младата година“, поради което и празника е известен като „нов ден“.

Ритуален хляб
Свързването на Игнажден с чествуването на нова година, опредедя и обичаите и обредите изпълнявани на празника. Всички те имат за цел да осигурят успешно начало, за да има здраве, щастие и благоденствие в семейството и да се отгатне бъдещето.

Навред в страната този ден е свързан с вярването, че който споходи пръв дома, такъв ще беде сполеза, късмета на къщата през годината. Тъй като не се знае какъв късмет ще донесе първият гост, в някои краища на страната било прието на Игнажден да не се ходи по къщите особено сутрин. В други области съществува традицията всяка къща да си има свой сполазник.Това обикновено бил човек, чието посещение на Игнажден е донесло радости и богатство на дома. Ето защо той се канел отново със специален ритуал.

„Добро утро! Да ви е честита младата година!“ поздравявал сполазника още от портата. След това според обичая той отивал първо при дръвника, за да вземе една шумка от дъбово дърво. Влизайки в къщата той се отправял право към огнището и докато разбърквал огъня с пръчката благославял: „Колко искри, толкоз пиленц, теленца, яренца, жребчета, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци сиромаси и по цел народ!“ Докато изказвал благословията цялото семейство седяло почитател но около него и след всяко пожелание повтаряло „Амин, дай Боже!“

След благословията полазникът сядал до огнището, а сто панката на на дома му подавала сито пълно с пшеница. Със сито в ръка скъпият гост обикалял навред дома и като „сеел“ благосла вял: „Да се роди жито дето рало ходи и дето не ходи!“

Според поверието полазника, както и всеки, който посети този ден къщата трябвало да седне за малко край огнището, за да лежат квачките на яйцата си и да дойдат по-скоро годежни ци за момата.

На Игнажден момата, която иска да разбере кой ще бъде бъдещия й съпруг, отивала при дръвника, сядала на него и посип вала главата си с ечемик като наричала: „Който ми е на късмета да дойде нощес да го жънем заедно.“ После вземала малко тресчи ци и ечемик и ги слагала под възглавницата си. Вярвало се, че когото сънува тази нощ, той ще бъде бъдещия й съпруг.

0бичаите, свързани с Игнажден разкриват вярването в магията на първия ден. Ето защо празникът е изпълнен с обреди, които имат за цел да осигурят богата реколта през годината, щастие на дома и щастлив брачен живот за младите.

Коледа

Денят 25 декември днес се чествува от християнската цър ква, като рожденна дата на Исус Христос. Но малцина може би зна ят, че някога този ден се празнувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на „нопобедимия слънчев бог“. Християнската църква обявила този ден за Рожество Хрестово едва през 334 г. На обвиненията, че християните чествуват езически празници, техните проповедници отговаряли: „Но ние не го праз нуваме като неверници, а заради оногова, който е дал слънцето“.

Коледа
Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената които образуват българската народност – траки, славяни, прабълга гари. В негова чест те извършвали редица обреди и жертвоприно шения. С въвеждането на християнството като официална религия на Българската държава, църковните празници се смесили с ези ческите обичаи и обреди.

Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Някога Бъдни вечер, т.е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържест вените празнщи, чествуван главно в семеен кръг. Тази вечер на трапезата се събирали само най-близки роднини, за да направят равносметка на изминалата година и да си пожелаят щастие през следващата.Приготовленията за тази вечер залочвали преди изгрев слън це. Работа в дома имало за всички, като тя била строго разпреде лена по пол и възраст. Докато момите се връщали без да продумат дума с „мълчана вода“ от извора, за да се замесят с нея обред ните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдни ка. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън, земният заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази до ма от зли сили и болести. На този ден стопанинът на къщата из лъсквал палешника, за да присъствува и той на коледната трапеза, като награда за труда му. На домакинята оставала най-важната за дача – да приготви тържествената вечеря.

Най-голямо внимание тя отделяла на обредните хлябове. От мекото тесто тя извайвала различни изображения, които символично представяли семейството, къщатa, xaмбapитe, дoбитъка. Пo-сpъчнитe жени моделирали резлични изображения на птици, животни и венчета от полски цветя. Тези хлябове се наричат краваи. С тях в късната нощ на Рождество да рявали коледарите, които идват да пожелаят здраве и благополу чие в дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като все ки от тях се посвещавал съответно на къщата, на овчаря, на ни вата, на лозето, на градината и пр. Омесвала се и една голяма по гача наречена Боговица, която се посвещавала на късмета на кь щата. В нея се слагало сребърна пара.

Коледари
Привечер, когато вечерята била готова, слагали тържествената трапез. На нея тази вечер трябвало да има всичко, което земята е родила през годината: боб, леща, сърми с ориз, сушени плодове, орехи, вино… В една паничка слагали семена от жито, примесено с пепел, а под трапезата поставяли слама.

Това се правело, за да има плодородие през идващата година. Централно място на тържествената вечеря заемала Боговицата. Питата се разделяла на толкова парчета, колкото били членовете на семейс твото, като едно се оставяло под иконата. На когото се падне ла парата от погачата, вярвали, че той ще бъде късметлията през годината. Тази вечер всеки трябвало да хапне от чесъна оста налото да носи в пазвата си, за да го пази от зли сили и болести. От пепелта и житото хвърляли в хамбара, за да не заболяват посевите през лятото. Сламата отнасяли на другия ден на нивата, за да я пази от зли магьосници, обирачки на плодородие.

Поверието повелява тази вечер всеки да счупи по един орех, за да види какъв ще му бъде късмета през годината – ако орехът е пълен, считали че е на добро, ако е празен – вярвали че е на болест.

Най-тържествената част от вечерята било прикъдяването на трапезата, което извършвал стопанина на дома. В случая на место кадилнице използували най-свещенния уред за селянина палешника. На него домакинята поставя миризливи коренчита и три въглена, като единия се нарича на къщата, другият – на нивата, а третият – на добитъка. С палешник в ръка стопанинът прикъдя вал поред всички стаи в къщата, стопанските огради в двора и тралезата като благославял: Да се ражда пшеница, на път и под път и на бял камък. Да се ражда вино, на път и под път и т.н.

След свършването на тържествената вечеря трапезата се прибирала, но никой не лягал. Тази нощ не се спяло, тъй като тряб вало да пазят да не угасне огънят в огнището и да посрещнат ко ледарите. Техните песни еквали в полунощ и огласяли селото със звучните си мелодии.Коледарите били само млади момци, ергени, водени от един по-възрастен. За тази вечер те се приготвяли много преди праз ника, тъй като трябвало да разучат предварително песните. Коледа рите изпълнявали специални песни посветени на всеки член на семейството.

Коледарските песни са едни от най-добрите образци на бъл гарския фолклор. В тях се възпяват и славят добрите и работни стопани, хубостта на момите, юначеството на момците, грижовността на майките.

Коледарите били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с „добре дошли“ и ги дарявали със специялно при готвения „вит кравай“, зясипвали ги с жито, за да има плодородие през идващата година, давали им от всичко, което имало за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии.

Сурваки

В народия календар Нова година /1 януари/ е известна като Сурваки или Васильовден. Някога този ден се считал за един от най-големите семейни празници. Вечерта срещу Нова година око ло трапезата се събирали само най-близки роднини, т.е. семейство то – баща, деца, внуци, снахи. За тази вечеря стопанката на дома подреждала грижливо софрата с точно определени ястия. Върху пъстротъканата покривка слагали свинска глава и пача, орехи, чесън, кромид лук, мед, вино, ракия.

Сурвачка
Централно място на трапезата заемала погачата. В тази питка се поставяла сребърна пара. След като се прикади трапезата от стопанина на дома, питата се раз чупва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството. После гледали на кого ще се падне парата, за да видят кой ще е късметлията. Стопанинът на дома откупвал парата от него и я носел в кисията си до следващата Нова година. Освен погача на новогодишната трапеза имало винаги и баница с късмети.

Тази вечер всичко, което било сложено на масата трябвало да се изяде, за да не сметнат духовете, които витаели наоколо, че в къщата има нещо излишно“. Само момите запазвали по едно късче от новогодишната баница, за да го сложат под възглавница та. Смятало се, че когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат през следавщата година.Един от най-веселите обичаи, определили името на празника, е сурвакането. Сурвакарите били 15-16 годишни момчета, които в нощта срещу Васильовден чакали да мине „глуха доба“ и щом пропее ели първи петли тръгвали по къщите на селото. Всяко момче носело по едно дряново клонче, украсено от него с пъстроцветни или са мо с червени конци, кравайчета, пуканки, червени чушки. Сурвакари те посещавали всеки дом в селото, като шибали здраво със сурвак ниците наред млади и стари изричайки благословия за здраве и плодородие:

Сурва, сурва година, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
Живо здраво до година до година до амина!

Вярвало се, че живителната сила на дряна, който първи цъфти през годината, ще даде живот и здраве на сурваканите. Затова сурвакарите удряли най-силно старите хора. В някои краища на България по Нова година из селата ходели мъже, които пожелавали здраве, щастие и плодоро дие на хората и изпълнявали различни забавни игри със символичен смисъл.

Някога празнуването на Сурваки продължавало два дни. Накрая на този весел празник хората се събирали на площада в селото и под звучните извивки на гайдите и равномерните уда ри на тъпаните играели до късно вечерта бурни хора, изпълващи сърцата им с радост и надежда за бъдещето.

Мръсни дни

Мръсни дни, погани дни, караконджолови дни – това са част от названията, с които народът нарича периода от Бъдни вечер до Водици, 6 януари. Народното вярване утвърждава, че през тези дни от незнайни места идват различни зли сили, като вампири, таласъми, караконджоли, за да пакостят на хората. Най-опасен сред тях бил караконджо, митично същество, което според представите при личало на кон с човешка глава, четири крака и криле. Караконджо се явявал пред хората само през мръсните дни. Той можел да се превръща ту на куче, ту на котка, а също и на черен човек.

Според вярването караконджо живее в дълбоки пещери, запустели къщи, край воденици и по стари дървета. Тези свои обиталища той напускал на Бъдни вечер, още щом се прикади трапезата, за да броди по гътищата и улиците в потайна доба – от полунощ до първи петли. Вярвало се, че той дебне укъснялите пътници по друмищата, хвърля им се на гърба, възсяда ги и ги мъчи. завлича ги в дъбоки пропас ти или ги дави във ъирове. Ето зощо през поганите дни не трябвало да се излиза нощем. Зa запазени от тяхното зловредно влияние се считали само коледарите.

През тези дванадесет дни не се прави помен, не се ходи по седенки, не се правят годежи, не се вдигат сватби. За да се предпазят от злите питични същества зашивали в дрехите си чесън. Друго средство за пропъждане на злите сили според вярването би ло огъня. Ето защо през мръсните дни огънят в огнището се под държал непрекъснато разпален, тъй като се считало, че той притежава вълшебната сила да пропъжда надалеч вилнеещите зли духове. Във връза с вярването в магическата сила на огъня в някои селища на страната вечерта срещу Сурваки на площада в селото палели голям огън, който горял три дни и три нощи. Вярвало се, че всеки трябва да притури дърво към този огън, за да е здрав през годината и да е тя богата и плодородна. Вероятно обичаите, свърза ни с огъня през мръсните дни са един вид слънчева магия, имаща за цел да подсили неговата светлина, за да се съживи отново при родата за нов живот.

През мръсните дни се спазвали различии забрани, които според поверието трябвало да предпазят хората от различни злини и болести. Така през тези дни женито не предели, не тъчели, не миели, не чистсли, не се къпели за да не заболеят от различни болести. Тези забрани били свързани с вярването, че през този период во дата още не е кръстена и затова е опасна. Ето защо когато къпе ли доте, слагали във водата въглен, за да я пречистят чрез огън.

Ако през периода от Бъдни вечер до Водици се родяло дете веднага го „лекували“, за да не се превърне в караконджо или да го залюби змей когато порасне. „Лекуването“ ставало от три жени, които се качвали на комина на къщата и там за един ден из придали прежда и изтъкавали платно, от което ушивали на детето риза, с която го обличали.

Прогонването на караконджоловите дни ставало на празника Водокръсти /5 януари/. Тогава по къщите обикалял свещенник и ръ сел с босилкова китка. Заедно с него по селото ходели „старци“ с маскирани лица, които правели различни смехории и изричали бла гословии. Според представите на нашия народ карнавалните игри, в които участвували само мъже, имали силята да пропъждат надалеч злите сили. Минел ли овещенника и старците на този ден, считало се че нечистите духове са прогонени надалеч.

Обичаите и представите за мръсните дни имат твърде арха-ична основа. Според изследователите на народната култура тези дни са свързани с митологичните представи на народа за преходните периоди. В случая отминаването на есента и идването на зимата. Според вярването на много народи през тези дни космическия ред се нарушава и затова на земята идват различни зли сили. Като време на преход се считало, че това е най-подходящия момент за гадания, предсказания и магии, за плодородие, успешна женитба, за здраве и благоденствие през идваща година. Обичаите и обреди те, свързани с този период, в който влизат и едни от най-големи те народни празници Коледа и Сурваки, показват още веднъж колко далеч е стоял мирогледа на народа от християнската религия.

Бабинден

Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. И така било редно според народни те представи за морал. Та нали бабата била тази, която през дъл гите часове на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. Тя била тази, която с билки и баяния поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите – зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през ноща но третия ден след раждането, за да посрещне орисни ците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и ве сели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всич ки детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането.

В чест на бабите нашият народ устроил празник – Бабин ден /8 януари/, В него някои учени виждат далечни реминисценции от култа към богинята на плодородието – Богинята майка, почита на преди хилядолетия по нашите земи. На този ден младите майки ставали в ранни зори, за да отидат и полеят на бабата.Всяка гледала да стигне първа при нея, тъй като се вярвало, че на майката, която първа полее на ба бата да си умие ръцете, децата ще бъдат живи и здрави през го дината.

При бабата обикновено се ходело, докато детето е още пе леначе, но в някои области жените тачели бабата докато е жива, а след смъртта и на празникас ходели на гроба й.

Според обичая бабата отивала този ден при своите „бабин чета“ – децата, които е израждала през годината. Окъпвала пеле начетата, измивала очите на майките и пръскала момите с вода против уроки. В някои краища, бабата връзвала на децата мартенич ки от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от зли очи. След като обиколяла децата, бабата се връщала в дома си, за да се приготви за гощавката. На този ден тя посрещала гости само жени, на които е помагала при раждане. Гостенките й носели в дар ризи,чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино. Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата по ловина се слагала на общата трапеза. Бабата също приготвяла го лям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствувал га дулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участвува в това тържество. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали „пиперлии“ шеги. Късно след обед, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на коле сар, двуколка, която теглели четире мъже и се отправяли към ре ката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично – пръскали я с вода или изливали мен че на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него взимали участие и бабите, накичени с даро вете, които са получили.

Празникът Бабинден е намерил място и в съвременния ни живот. въпреки че времето на бабите отдавна е отминало. Днес тях ното място е заето от висококвалифицирани лекари, акушери и сестри. Признателността си към тях по стар български обичай на шият народ изразява в Деня на родилната помощ, който е сменил древния празник.