ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пробуждането на природата за нов живот вдъхвало у древни те обитатели на нашите земи надеждата за богат урожай и щастие през идващата пролет. Но заедно с нея идвал и страха от капризите на времето и превратностите на човешката cъдбa. Cпopед митологичните представи на българския народ заедно с възкръсването на природата от зимните си леговища през пролетта излизат зли и враждебни на човека същества, като змейове и змеици, вили и самодиви, змии и гущери. Ето защо най-характерно за българските пролетни празници са различните обреди и магически действия, които трябвало да подпомогнат растежа в природата, за да има богата реколта през лятото, да предпазят хората от болести и зловредното влияние на митичните същества, да предотвратят природните бедствия и да осигурят на младите щастлива женитба и семеен живот.

Трифон Зарезан

Първият празник, с който народът посреща новата аграрна година е „Трифон Зарезан“ /1 февруари/, денят на лозарите и винари те. По същество този празник е израз на любовта на народа и желанието му чрез различни магически практики да предотврати различните природни бедствия, които заллашват рекол тата от грозде и да осигурят плодородие през идващата есен. Ето защо всички обичаи, свързани с този ден се въртят около лозето и виното.

В ранна утрин, преди изгрев, всяка стопанка ставала, за да омеси пресна погача, която отгоре нашарвала със символимчни изображеия и заклинателни знаци, които трябвало да осигурят богат урожай. Освен пита стопанката приготвяла и печена кокошка пълнена с ориз и напълвала една бъклица с вино.

И докато слънцето още сънливо наднича към земята, жадна за неговите топли лъчи, от всяка къща в лозарските райони на Бьлгария, излизали нагиздени селяни с пълни бъклици, преметнали торби с храна на рамо. Сред смях и закачки мъжете поемали дружно към лозята, за да извършат там различни обреди, които трябвало да обезпечат добра реколта.

При лозята се разделляи, за да отиде всеки в своето лозе. Там стопанинът заставал пред една от най-плодородните лози, прекръствал се три пъти с лице към слънцето и пристъпяли бавно, като древен жрец, започвал обредното зарязванве. Първото зарязване на лозите ставало винаги с косер, специален лозарски инструмент. Отрязвали се обикновено три пръчки и след това местата им се заливала с вино. Бликнел ли сок от отрязаните места, считало се, че светецът е чул молбата на лозаря и през есента ще има урожай. 0т отрязаните пръчки се свивал венец, с който стопанинът на лозето закичвал калпака си.

След този ритуал, лозарите се събирали заедно около бога то наредена обща тралеза, отрупана с печени пилета, топли пити и вино, за да изберат „цар на лозята“, или „Трифон“. 0бикновено за „цар“ се избирал най-добрия стопанин, получил най-богата рекол та през изминалата година, и чието вино според всеобщото мнение било най-доброто. Царят, наричан също Трифон се избирал за ед на година и бил задължен заради оказаната му чест да даде гощавка на цялото село. Подканяни от него всички надигали бъклицата и празникът залочвал.

Развоселени от хубавото вино и радостни от това първо тържество сред природата, селяните грабвали царят на ръце и с песни потегляли към селото. В някои краища качвали Царя на колесар който теглели съселяните му. Така може би той трябвало да прилича на древния тракийски бог Дионисий, съпроводен от своите сатири и нимфи.

С възгласи и викове, веселата група пристигала в селото, за да спре там пред всеки дом, да опита от виното на всеки стопанин, да благослови със здраве, щастие и благоденствие вся ко семейство. След като обходели всички къщи лозарите, водени от Царя спирали в неговия дом. Сред двора на богато наредената тра пеза започвал празника, в който взимало участие цялото село. В чест на св. Трифон, покровителя на лозята, Царят колел за курбан теле или овен.
До късно в зимната нощ ехтели весели песни, играели се буйни хора, леело се руйно вино. На този ден всеки трябвало за дължително да пие вино, за да има богата реколта на есен.

Специфичните обичаи, свързани с празнуването на Трифон Зарезан дават основание да се счита, че основата на празника са се крие в древния култ към тракийския бог Сабазий или както е известен от девногръцката митология – Дионисий. В древността Дионисий се почитал като покровител на виното, веселието и лозята Считало се, че там където е минал той, хората се се научили да отглеждат лози и да правят вино. В негова чест се празнували тъй нар. Дионисиади, за които било характерно буйните игри и веселие сред природата. Този празник е влязал в системата от празници на нашия народ вероятно като наследство от траките и благодарение на традицията се е запазил и до днес, като Ден на лозаря.

Сирни заговезни

Някога един от най-очакваните празници в края на зимата бил Сирни Заговезни. Той се чества винаги в неделята, седем седмици преди великден и по своеобразен начин отбелязва започването на пролетта.

Един от най разпространените обичаи, свързани с този празник са огньовете. Те се палели по височините около селата и градовете в цялата страна. Някъде кладели огньовете по махали, другаде правели един общ огън. Огньовете издигали на високо, защото се вярвало че докъдето стигне светлината им, до там през лятото няма да пада градушка.

Около сирнишките огньове се събирало мало и голямо. Край огъня всички в селото се „прощавали“ един с друг, т.е. извинявали се. Така се заличавали дребните обиди и старите свади и се поддържал задружния и сговорен живот в селския колектив.

Друг обичай свързан със Сирни Заговезни е прескачането на огъня за здраве. На тези огньове момците се надскачали, защото се вярвало, че който скочи най-високо, той ще се ожени най-рано наесен.

В някои краища на България на Сирница момците хвърляли огнени стрели, направени от дърво, които се изстрелвали чрез специални приспособления. Стрелите се мятат от върховете около селото, като трябвало да паднат точно в двора за който са насочени. Затова момците започват да се упражняват в стрелба още от Атанасов ден /18 януари/. Всяка стрела, която изпращал момъкът е наречена на някого – на майка, на баща, на любима. По дворовете с котли пълно с вода ги очаквали най-вече девойките, защото те или знак за любов. Момите събирали изпратените им стрели и ги броели. Смятало се че която мома избере най-много стрели, тя е най-хубава и желана в селото.

Вечерта на празника всички се събирали на тържествената трапеза. На нея присъствали само най-близки роднини. На масата се слагали само постни храни. След вечеря започвал обичая наречен хамкане. На таванската греда се връзвал дълъг червен конец, на който се завръзва яйце, сирене, а в по-ново време – бяла халва. Конецът се залюлява силно и наобиколилите го се мъчели само с уста да отхапят парченца от тях.

Считало се че който успее да откъсне късче от яйцето или сиренето, ще е здрав през лятото. Остатъка от яйцето или сиренето се скатавали и пазели за цяр през цялата година. С тях лекували детски болести.

Този ден обикновено завършвал с буйно и весело хоро, на което се залавяли млади и стари. Веселото настроение, което се създавало на Сирни Заговезни продължавало на другия ден с кукерските игри.

Кукерските игри са едни от най-интересните и живописни български обичаи, в които има елемент на драматично действие. Участващите в този карнавал са маскирани млади мъже и ергени, които в понеделник след Сирни Заговезни се събирали на селския площад, огласяли селото с шумните си подвиквания и закачки. Кукерската дружина представлявала различни персонажи. Начело стоял главния кукер, облечен с козя или овча кожа, обърната с козината навън. На кръста си всички кукери носели колан с накачени по него звънци, които издавали оглушителен шум по време на бурните обредни танци. Обикновено лицето на кукерите било покрито с маски. Кукерските маски, които са едни от най-добрите образци на народното изкуство, са изработени от дърво. Отгоре се украсявалис разноцветни бои и шарени конци изписващи различни орнаменти, имащи магическа символика. Освен това върху маските се лепели парчета от огледала, пайти, пера и друга украса, която има придавала голяма колоритност. За най-старинни по произход се смятали маските изобразяващи овен, козел или друго животно. Тази маска обикновено се носела от главния кукер. Другите действащи лица в обреда били „бабата“, маска представляваща жената на главния кукер и „царя“. „Бабата“ се обличала в парцалива местна носия и се подпирала на патерица. В ръцете си носела увито в парцали дървено дете.

Основният атрибут на кукерите бил пометът за почистване на пеща. Това е дълъг прът с парцал накрая, с който те гонели и удряли насъбраните зрители. Освен помет, главния кукер носел и дървен, обагрен в червено фалос, с който докосвал по време на обреда бездетни жени „за плодородие“.

На селския площад кукерите разигравали сцената на символично отвличане на „бабата“ и детето и убииството на главния кукер, който след това бил съживяван от жена си. От площада кукерите се отправяли на обиколка из къщите на селото, като се отбивали във всеки дом, където ги дарявали с храна. Вярвало се че кукерите носят плодородие и прогонват надалеч злите сили. След като обходели селото, кукерите се събиралиотново на площада, където се извършвала ритуална оран и сеитба. Главното действащо лице в този обряд бил „царя“. За цар се избирал най-личния стопанин на селото, който имал първа рожба мъжко дете или близнаци, „за да е плодородна годината“. В чест на царя на площава се слагала тържествена трапеза, от която той хапвал по малко. След това започвало обредното забраване. В ралото се впрягали двама кукери, които изоравали три бразди, които царят засявал. Докато пръскал семената той изричал различни магически формули и заклинания, които трябвало да осигурят плодородие. Когато свършел сеитбата, царят бил нападан внезапно от кукерите и символично убиван, след което възкръсвал. След този ритуал започвало бурно веселие, в което взимали участие всички, както кукерите, така и зрителите. То продължавало до късно през нощта.

Предполага се че кукерските игри са свързани със запазен до късно древен култ, вероятно към тракийския бог Дионисий, който олицетворявал природните сили и бил свързан с плодородието на земята.